Ела и разгони студа от вените ми!
Целуни мъртвешки бледите ми устни!
Аз те чакам, там, загубен в сенките -
безсънен призрак, молещ се за чувства.

Аз те чакам изтощен от скитане -
неможещ да направя нито крачка повече.
Но къде си, моя мъничка спасителке?
Ще дойдеш ли? Защо те няма още?...

Последната надежда - Твоята любов! -
Сама остана да се носи над мъглите.
Но ти ела! Преди да дойде пагубната нощ,
в която тя ще каже: "Сбогом!"... и ще си отиде.